Jun 10, 2023, 6:33 AM

Бягство в рая

  Poetry » Love
487 0 0

Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.

 

Следи от устни, счупен телефон,
червилото е алено червено.
Бъркотията е само фон
на среща с нещо забранено.

 

Горещи длани, поглед навлажнен,
в ръцете ти възкръсвам преродена.
Докосване, случаен комплимент,
разтърсване, убежище, вселена...

 

Очи, които гледат нетактично,
обследват всяка моя клетка.
И галиш ме, без свян и иронично,
запалваш огън, с клечка

 

от стар кибрит във мъничка кутийка, 
забравена във хола на земята,
с една последна галеща въздишка,
поглъщаш ме, гори душата.. 

 

С пламък, някак странно променен,
горя за теб от тук до края,
и поривът е явно несъмнен
към този миг на бягство в рая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...