Бягам в съня, но те няма.
Няма те вече, любима...
Ние когато сме двама,
лято е всяка година.
Злато в очите не виждам.
Силно боли ме, защото
болка злокобно приижда.
Болка поваля доброто...
Колко да чакам? Кажѝ ми.
Сто океана изплаках.
Губя се в своите рими.
Болка в сърцето ми трака.
Бягам в тъга, но те няма.
Плувам към твоето име.
Всяка секунда е драма...
Ние сме двама... Любима?
© Димитър Драганов Всички права запазени
Благодаря, palenka (Пепи...)!