БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ...
Бях на осем години, когато
отделих се от родния дом.
Беше пролет и идваше лято…
Аз потеглях на път мълчешком.
Не заплаках, прекрачвайки прага,
не помахах за “Сбогом!” с ръка,
ала тайно сърцето ми плака –
бях отхвърлен и с болни крака.
И заблъска ме грубо живота
в град, безкрайно далечен и чужд.
Аз – объркан, уплашен, самотен – ...