кумеца (Румен Ченков)
399 1922
18.04.2006 г., 17:00 ч.

Бях на осем години... 

  Поезия
2844 4 43

БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ...

 

Бях на осем години, когато

отделих се от родния дом.

Беше пролет и идваше лято…

Аз потеглях на път мълчешком.

 

Не заплаках, прекрачвайки прага,

не помахах за “Сбогом!” с ръка,

ала тайно сърцето ми плака –

бях отхвърлен и с болни крака.

 

И заблъска ме грубо живота

в град, безкрайно далечен и чужд.

Аз – объркан, уплашен, самотен –

исках всичко да бъде ”на уж”.

 

Но не беше. Далече остана

онзи беден, но скъп бащин дом.

Малък бях за такава промяна,

но и бреме, защото бях хром.

 

За година пораснах със десет

в свят, приличащ на джунгла почти.

Влязох в него и вече бе лесно

да преминем интимно на “Ти”.

 

Хапеш, щом те ухапят жестоко,

удряш с лапа – ударят ли зле.

Разболяваш, усетиш ли болка.

Оцеляваш – това е добре!

 

Но отрова в душата не трупах,

па макар, доста чаши изпил.

Много често се гледам под лупа –

зъл ли, лош ли тогава съм бил

 

Е, това е зад мене далеко.

Знам, че днес се опитвам поне,

да откривам доброто в човека

и добро да раздавам навред

 

1997 г.

 

Добрич

 

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива приказка, макар и тъжна... Точен изказ, без нищо излишно! Поздравления за прекрасното стихотворение, Румен!
  • Къде съм гледала до сега?Та ти си на върха,Румене!Не стига ,че толкова съм закъсняла и на края на опашката,ами не само всички суперлативи са казани,ами и то не е за суперлатив,а за пиедестал!Толкова разказвателно,но абсолютно ритмичен е твоя стих,че го изчиташ на един дъх!Изпитваш съпричастност,мъка,радваш се и на добрия край.Това е посланието ти към всички,които се "пържат"в сегашния живот-да останат добри......
  • Много е искрено, затрогващо... Особено финалът! Поздрави!
  • Изборът, който ни прави силни...Борбата, която учи!
  • Боже,боже,колко мъка има по тоя свят...
    Просто този стих не се коментира,само се изживява
    !!!!!!!!!!

  • Безсмъртното Добро...
  • Поклон пред таланта ти!Поздрав!
  • Този реалистичен стих много трогва. За пореден път се възхитих на поезията ти.
  • Хубаво, но много, много тъжно. Как оцелява доброто при такава съдба ? Не знам...
  • Силен и трогващ стих.
    Поздрави!
  • Поклон!Много е хубаво!
  • Отличен стих, както винаги те чета с удоволствие.
  • Страхотно!
  • Благодаря ти,Румене.
  • Когато талантът си личи още с първия стих ,то думите са излишни...Удоволствие е да чета творбите ви !
  • Реалност жива , нали?Зная.Така е.
    Досега не бях прочела този стих,а ми е толкова познат.
    Поздравления!!!
  • Благодаря!
  • Интересно как съм го пропуснала това стихотворение, отново 6-ца от мене!
  • СТРАХОТНО Е! НЯМАМ ДУМИ ПРОСТО! 6
  • Винаги съм знаела, че творците са страдалци!!! Обаче когато Бог ни вземе едно, ни дава друго, а на теб е дал много!
  • Единственото, което мога да кажа и да направя след прочитането на тези стихове е БРАВО!...ПОКЛОН!...СТИСКАМ ТИ РЪКАТА!...ТОВА Е ПОЕЗИЯ!
  • Благодаря ви!
    Между другото и аз обичам да чета Вапцаров.
  • Румене, толкова е силно! Звученето - невероятно, някак по Вапцаровски реалистично (а той е любимият ми поет). Искрени поздравления от мен!
  • Нямам думи да опиша какво почуствах когато го прочетох дори и сега незнам какво да напиша.Пеосто нямам думи ВЕЛИКОЛЕПНО Е!
  • Тъжно и ...хубаво
  • Искам да ти кажа ,че това стихотворение го знам дума по дума още преди да го публикуваш тук.То ми е любимото.
  • Благодаря!
  • СУПЕР!!!!!!!!!! 6
  • Страхотно...
    смятам че няма нужда да коментирам повече..
  • Благодаря ви! Обикновено най-силни са изживените стихове.
  • Много БОЛКА, много ТЪГА, много САМОТА! Аз съм, и оставам БЕЗМЪЛВЕН! 6!
  • Прекрасно е!И аз нямам думи....
  • Докосва силно...боли...и е красиво...
  • Толкова тъжно... толкова истинско!
  • Благодаря ви и щастливо Рождество Христово!
  • просто е върха.. насалзих се заслужаваш 6,че и повече
  • Подкрепям мнението на останалите.Както винаги се справяш много добре!
  • Много благодаря за отзивите!
  • Браво, Румене. Ще помълча, но знай, че е прекрасно това!
  • Много, ама много е хубаво със страхотно удоволствие чета всичко което пишеш и то все повече ми харесва
  • За тоя стих наистина трябват носни кърпичкиМного е истински!
  • Много добре казано...Личи си че го е писал човек който е поживял и видял доста.Странно е как съдбата разтърсва живота ти,изцежда и последната капка оптимизъм от сърцето ти и те захвърля.Дори не мисля че имам право да го оценя.Нито съм ти на годините нито нищо...Все едно да кажа на учителя си БРАВО...6!Нз...странно е
Предложения
: ??:??