Бял червей

    Яд ли те е?

    Яд ме е, брате!
    Яд ме е...

    Яд отвътре ме яде,
    яде ме и ме изяжда,
    жив ме яде...

    Яде ме и не спира,
    както бял червей мършата яде...

    Яде ме, а аз съм безсилен...
  
    Безсилен, слаб, болен...
   
    Болен съм от любов,
    но не от тази, която Ти познаваш!
  
    Любовта ми е към онова, що е живо...

    онова, дето е преди нас,
    онова, което Ти газиш, тъпчеш и убиваш,
    онова, което Ти късаш, режеш и гориш!

    За тебе то няма душа, няма разум, няма чувства!
    Не изпитва болка - убивай го !

    Нали все пак Ти си висшият,
    Ти си този с разума, с душата,
    Ти си този, който решава.
    
    Ти, брате...

     А Ти си никой и нищо,
     едно зрънце в пясъка на плажа,
     една тревица в зелената поляна,
     един миг във времето...

     Не го забравяй!
    
     Аз ще ти напомням, брате!

     А мен ме боли...
     яде ме...
     яде ме, защото обичам всичко що е живо,
     яде ме, защото и тебе те обичам, брате...