s7r (Валери Шуманов)
256 444
20.02.2009 г., 11:17 ч.

Бял стих (струва си, като се замислиш) 

  Поезия » Бели стихове
1094 0 4
пак тази музика,
стига, бе!
тоя уинамп...
така до гуша да е...
ама пак тия песнички
една по една
се изплъзват.

замръзвам!

ще спра някой ден
обещавам
даже още сега
си надувам от метъла
30 гигабайта
няма изслушване,
няма запушване
ще ми пръсне ли мозъка?

навит съм!

ако ти си четвъртата,
преди теб три си заминаха
няма ги 
вече са минало
загинало
изстинало
но знам ли...
някой път дали
няма пак да се върнат...
знам ли...
едва ли
изчезнаха чувствата
напуснаха
оня дом светъл...
дето слуша уинампа де
ония песни любовните

даже и Графа съм слушал

какво говориш?
тая болка направо ме свърши,
прекърши
та се чудя...
ако ти си четвъртата
дали и ти ще избягаш...
на приятелка казах,
че с лудите мадами
на тая земя вече бях
не успях
да му се не види...
да остана с някоя от тях

има ли значение?

преодолях си ги
даже няма...
да ти говоря за себе си
ти ще си важната,

няма да ти имам телефона

ще те търся...
през месец,
май така ще е по-добре,
при нужда
да не бъдеш чужда
към мен.. а иначе
живей си..
той светът си е хубав
ти двойно по-хубава и от него
даже си мисля...
че няма начин да ме харесаш..
ама нищо...
да си го напиша
пък да знам, че не тежи
никъде...
това подобие жалко
на стихче.

а с тази приятелка
тук се шегуваме,
че като станем на по 35-37 години
ако сме сами ще се вземем
оженим

колко е жалко

тя още утре ще отлети с някого
дори няма да си ме спомня
ама не, че се сърдя
напротив... 
така трябва,
пък ти...
ти ако си четвъртата
не очаквай...
да съм някак,
перфектен.
Дефектен съм
имам доста кусури,
ама по същество
да ти кажа,
че може и да стане нещо...
знам ли...
едва ли.
Но пък си струва,
ей така за пробата
да провериш 
дали няма да развалиш
моята готовност 
да съм сам за дълго

Ей така...
да видиш тоя странния
колко пари струва,
защо се надува
(това пък го каза
 друга приятелка)
защо е палячо,
какъв е в душата

колко са му лицата

и под бялата риза
може да намериш
някой път
че нямам от онези
сребърни табакери
да ме спасяват от куршуми
С думи, само с думи...
можеш нещо да превземеш
някое връхче от мен,
а пък аз ти обещавам,
че няма да го
показвам,
айде стига съм се обяснявал,
че на жена заприличах

едва ли пак ще обичам

но ако ти си четвъртата
знай, че няма..
да се страхувам
дали ще си тръгнеш...
не ми пука
три преди теб си заминаха
три загинаха,
във сърцето
та... просто може
нещо да стане...
ей така ...
да падне от небето.

Струва си...
да пробваш да разбиеш
гадната дебела черупка,
която ме прави
загадъчно странен

Просто си струва.
Да пробваш.

Това е.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много интересно, зачетох се и се унесох. ако историята е реална, то е много трогателно и истинско, за което отново те поздравявам.
  • защо е палячо,
    какъв е в душата

    колко са му лицата
    Колко наистина
  • Много му е бяло бялото на тоя бял стих...
    А иначе...
    И първата, и петата и десетата - все една майка ги е родила!
  • Струваше си да те прочета, струваше си!!!
Предложения
: ??:??