20.05.2011 г., 15:30 ч.

Бяла 

  Поезия » Любовна
676 0 3

Жаравата не топли, щом е изгоряла

и мъничкото топлина умира мимолетно

и как, кажи ми, как да бъда бяла -

сърцето ми е тъй окрадено и бедно!              

 

И как да вярвам във мечтите, мили,

щом всяко ново утро е полято със сълзи

и ти си мислиш, че забравих и че са отмили

онова, което в мене радостта уби?

 

И как да чуваш моя смях сърдечен,

когато моята душа хрипти, удавена от болкa,

и как да продължа напред, когато споменът е вечен

и колко още ще ме нараниш, и колко?!

 

Последното парченце огън си отива,

със него  мълчаливо се запътваш ти…

дори не виждаш, че така убиваш

сърцето ми, което не веднъж  рани!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз харесах !Поздрав!
  • Болка,тъга...това усетих.А за мечтите-продължавай да мечтаеш,колелото се върти,след всяка зима идва пролет.Пращам ти парченце (sun)Бъди щастлива!
  • Много добър стих! Поздравления.
Предложения
: ??:??