15.07.2011 г., 11:45 ч.

Бяла чайка 

  Поезия » Друга
859 0 2

Стои, стои на върха на скалата
със шепи разпиляна мозайка
и събира, събира цвета на зората,
с душата си на бяла чайка.

Върви, върви под крайбрежна дъга,
с нежни очи, като от росна лайка,
и стъпките сякаш навяват тъга
в душата ù на бяла чайка.

© Боряна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??