Стои, стои на върха на скалата
със шепи разпиляна мозайка
и събира, събира цвета на зората,
с душата си на бяла чайка.
Върви, върви под крайбрежна дъга,
с нежни очи, като от росна лайка,
и стъпките сякаш навяват тъга
в душата ù на бяла чайка.
© Боряна Всички права запазени