Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата
има само тъмни цветове.
Знайно е, че тя – като дъгата –
е различна в други светове.
А тъгата в моя свят е бяла,
тънка като брезова кора,
от бездумното дърво, видяло
полета на своите листа.
© Светличка Всички права запазени