Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата
има само тъмни цветове.
Знайно е, че тя – като дъгата –
е различна в други светове.
А тъгата в моя свят е бяла,
тънка като брезова кора,
от бездумното дърво, видяло
полета на своите листа.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
