Бяла кърпичка в нозете ти
Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше
картини, звуци и събития,
но нашето докосване шептеше винаги:
„До мене остани! Насищай ме!”.
А аз умирах, разпадах се на атоми,
стараех се отново да се сбирам.
Потъвах в твоите обятия
и силно, силно виках:
„Подай ми знак, макар и тайно!
И времето ще тръгне на обратно!”
И бяла кърпичка в нозете ти изпусках.
А ти я вдигаше!
Задъхано и неслучайно!
И казваше: „Очите ти обичам,
когато са разплакани!”
… Сега съм само сълзи -
наситих ли душата ти...
13.06.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
