Бяла магия
БЯЛА МАГИЯ
Отсял поравно зърното от плявата,
душата си разчупвам като пита.
Поравно и на бога, и на дявола
раздавам, за да са еднакво сити...
Добро и зло запрегнал във ярема,
житейската си нива преобръщам.
От дявол и от бог еднакво вземам...
И давам им – от хляба си насъщен...
Отглеждам ги у себе си отдавна –
откакто съм човек, дарен със разум.
На бога в мен – дължа успехи славни,
а дяволът ме трови със зараза...
Човешки слабости, житейски грешки
със синори високи ме препъват.
Но богът в мен – с поовехтели дрешки,
конеца на браздата ми опъва...
И тъй – до края!
Но когато стане
така,
че рало от ръце изпусна,
аз знам – и бог, и дявол ще застанат
пред моя кръст – да го докоснат с устни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
...мисля, че край няма
