finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
Jul 23, 2009, 12:43 PM

Бяла магия 

  Poetry
660 0 18

БЯЛА МАГИЯ

 

Отсял поравно зърното от плявата,

душата си разчупвам като пита.

Поравно и на бога, и на дявола

раздавам, за да са еднакво сити...

 

Добро и зло запрегнал във ярема,

житейската си нива преобръщам.

От дявол и от бог еднакво вземам...

И давам им – от хляба си насъщен...

 

Отглеждам ги у себе си отдавна –

откакто съм човек, дарен със разум.

На бога в мен – дължа успехи славни,

а дяволът ме трови със зараза...

 

Човешки слабости, житейски грешки

със синори високи ме препъват.

Но богът в мен – с поовехтели дрешки,

конеца на браздата ми опъва...

 

И тъй – до края!

Но когато стане

така,

че рало от ръце изпусна,

аз знам – и бог, и дявол ще застанат

пред моя кръст – да го докоснат с устни...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??