Бяла пътека
Вървя си бавно по бялата пътека.
Стъпките ми скърцат във снега.
Дърветата са Ангели Небесни,
махат ми не с клони, а с крила.
Обръщам се. През рамо виждам-
Помъдряла Есен в свойто злато.
В зениците и парят слънчеви листа...
За ръка държи невръстно, малко Лято
и чудни приказки му казва за света.
Обръщам се. Сега е Зима. А напред-
аз виждам - мъничка Пролетчица идва.
Упорито с лакти си пробива път през лед,
а корделата и малко шантава и дива:
на кукуригото подскача и. И смее се красиво.
Въздишам сита аз и по бялата пътека...
Кимат ми Ангелите в знак и се усмихват.
Величествена Зимата сега е. Нека.
… но виждам аз-под снега трева пониква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
