12.03.2010 г., 20:58

Бяла скала

933 0 0

Имало едно време принц красив,
не знаел той любов какво е
и самотен бил - това ранявало сърцето му жестоко.
Не трепнал той за никоя и никоя не го обикнала така,
както от приказките на него му четяли.
Имал много роби той и всички били мили.
Принцът знаел защо е и това ненавиждал.
Веднъж имало пазар на роби
зърнал той тогаз едно момиче -
невиждана красавица била,
но била различна;
дрехите ù раздрани били,
богатство имала само едно -
любовта в нейните очи четяла се.
Господарите наддавали за нея,
не искал той да си отиде тя
и за нея принцът платил безбожна цена.
Разбрал какво е любовта
и след години тя му станала жена.
Пламъкът в очите ù изчезнал
и тя станала обикновена.
Отдръпнал се от нея той,
разбрал какво е причинила любовта му
към тази външна красота.
Не издържал на мъката, на мисълта за проваления живот.
Последно го видели на бялата скала.
Той скочил - никой не разбрал защо.
На бялата скала все още паметник стои,
не от букви и не от керамика изящна,
но едно дръвче - само израснало, напомня ни за любовта.
Невиждано красиви ябълки растяли там,
но само на повърхността.
Който ги опитал, се разболявал и болезнено умирал.
Но дръвчето и до днес продължава да расте,
но на него ябълките избледняват...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...