Mar 12, 2010, 8:58 PM

Бяла скала

  Poetry » Love
936 0 0

Имало едно време принц красив,
не знаел той любов какво е
и самотен бил - това ранявало сърцето му жестоко.
Не трепнал той за никоя и никоя не го обикнала така,
както от приказките на него му четяли.
Имал много роби той и всички били мили.
Принцът знаел защо е и това ненавиждал.
Веднъж имало пазар на роби
зърнал той тогаз едно момиче -
невиждана красавица била,
но била различна;
дрехите ù раздрани били,
богатство имала само едно -
любовта в нейните очи четяла се.
Господарите наддавали за нея,
не искал той да си отиде тя
и за нея принцът платил безбожна цена.
Разбрал какво е любовта
и след години тя му станала жена.
Пламъкът в очите ù изчезнал
и тя станала обикновена.
Отдръпнал се от нея той,
разбрал какво е причинила любовта му
към тази външна красота.
Не издържал на мъката, на мисълта за проваления живот.
Последно го видели на бялата скала.
Той скочил - никой не разбрал защо.
На бялата скала все още паметник стои,
не от букви и не от керамика изящна,
но едно дръвче - само израснало, напомня ни за любовта.
Невиждано красиви ябълки растяли там,
но само на повърхността.
Който ги опитал, се разболявал и болезнено умирал.
Но дръвчето и до днес продължава да расте,
но на него ябълките избледняват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...