Студ, сняг,
красива зимна нощ е.
Стоиш сама, в затворена стая
и слушаш как минава нощта.
Сама си, чувстваш в себе си тъга,
сълзи напират от твоите топли очи.
Стоиш сама и слушаш безчувствения глас на тишината.
Студът със своите нежни крила обгръща безчувственото ти тяло.
Вглеждаш се в празнотата и виждаш лице.
Виждаш мъжко лице с призрачни мъгливи сини очи,
коси дълги, черни като нощта
и кожа, бяла като снега навън. ...