Студ, сняг,
красива зимна нощ е.
Стоиш сама, в затворена стая
и слушаш как минава нощта.
Сама си, чувстваш в себе си тъга,
сълзи напират от твоите топли очи.
Стоиш сама и слушаш безчувствения глас на тишината.
Студът със своите нежни крила обгръща безчувственото ти тяло.
Вглеждаш се в празнотата и виждаш лице.
Виждаш мъжко лице с призрачни мъгливи сини очи,
коси дълги, черни като нощта
и кожа, бяла като снега навън.
Той пристъпва бавно към теб .
Kогато излиза от сенките, виждаш неговите черни крила.
Той пада на колене и със замръзналите си устни целува твоите.
Не усещаш нито студ, нито страх, нито болка.
Издигаш се, а сякаш падаш.
Поглеждаш надолу и виждаш безжизненото си тяло в ръцете на прокудения ангел.
Мъртва си!
Осъзнаваш, че болката е свършила и всичко започва отначало...

Трудно е да живееш след смъртта си! Понякога за това е нужно да пожертваш целия си живот...