Mar 18, 2007, 10:50 PM

Бяла смърт

  Poetry
1K 0 1

Студ, сняг,
красива зимна нощ е.
Стоиш сама, в затворена стая
и слушаш как минава нощта.
Сама си, чувстваш в себе си тъга,
сълзи напират от твоите топли очи.
Стоиш сама и слушаш безчувствения глас на тишината.
Студът със своите нежни крила обгръща безчувственото ти тяло.
Вглеждаш се в празнотата и виждаш лице.
Виждаш мъжко лице с призрачни мъгливи сини очи,
коси дълги, черни като нощта
и кожа, бяла като снега навън.
Той пристъпва бавно към теб .
Kогато излиза от сенките, виждаш неговите черни крила.
Той пада на колене и със замръзналите си устни целува твоите.
Не усещаш нито студ, нито страх, нито болка.
Издигаш се, а сякаш падаш.
Поглеждаш надолу и виждаш безжизненото си тяло в ръцете на прокудения ангел.
Мъртва си!
Осъзнаваш, че болката е свършила и всичко започва отначало...

Трудно е да живееш след смъртта си! Понякога за това е нужно да пожертваш целия си живот...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мервера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...