Бяла смърт
Ето, пак те виждам нощем като хищник,
бързаш, отиваш и взимаш,
но жертвата си ти!
Боли те и решението е в шепа прах.
Треперещи ръце протягаш, навеждаш се и подсмърчаш леко
и се питаш за венозно ли е време?!
Лягаш и затваряш очи, заспиваш и сънуваш.
Но жив ли си?
А с уморен глас умираща в ръцете ти, душата ти крещи:
събуди се, събуди се!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
