Jul 15, 2008, 10:14 AM

Бяла смърт 

  Poetry » Other
587 0 2

Ето, пак те виждам нощем като хищник,

 бързаш, отиваш и взимаш,

но жертвата си ти!

Боли те и решението е в шепа прах.

Треперещи ръце протягаш, навеждаш се и подсмърчаш леко

и се питаш за венозно ли е време?!

Лягаш и затваряш очи, заспиваш и сънуваш.

Но жив ли си?

А с уморен глас умираща в ръцете ти, душата ти крещи:

събуди се, събуди се!!!...

© Софийската Софиянка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??