Бяла сърна
Обичам те - мистична, но реална,
благословена, бяла и красива!
Обичам те като сълза фатална,
избликнала в сърцето ми... и жива!
Понякога премъдър е животът -
заложници ни прави на съдбата...
а колко ни се иска да е просто -
така, че да не спре да се върти Земята!
Не битие, а дремеща омраза
след утрините денем се пробужда!
И в този свят - раним, ала наказан,
интерпретират любовта ни чужди!
А искам тих до тебе да приседна,
да те прегърна силно, но смирено...
И щом в очите топли те погледна
да видя в тях искриците по мене...
които в светло слънце ти изпращам!
Обичам те - е моето послание!
Земята и небето пак са наши
и наше е последното желание...
А теб - сърната, трепетна и бяла -
сред бялата гора аз ще намеря,
за да те стопля с обич негоряла
и в белотата... с тебе да се слеем!
Превърната във вечност закопняла,
да ме докоснеш, за да оживея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени