Бяла сърна
Обичам те - мистична, но реална,
благословена, бяла и красива!
Обичам те като сълза фатална,
избликнала в сърцето ми... и жива!
Понякога премъдър е животът -
заложници ни прави на съдбата...
а колко ни се иска да е просто -
така, че да не спре да се върти Земята!
Не битие, а дремеща омраза
след утрините денем се пробужда!
И в този свят - раним, ала наказан,
интерпретират любовта ни чужди!
А искам тих до тебе да приседна,
да те прегърна силно, но смирено...
И щом в очите топли те погледна
да видя в тях искриците по мене...
които в светло слънце ти изпращам!
Обичам те - е моето послание!
Земята и небето пак са наши
и наше е последното желание...
А теб - сърната, трепетна и бяла -
сред бялата гора аз ще намеря,
за да те стопля с обич негоряла
и в белотата... с тебе да се слеем!
Превърната във вечност закопняла,
да ме докоснеш, за да оживея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados
