9.12.2015 г., 23:45 ч.

Бяло 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
527 0 4
Защото е бяло,
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма,
на тела простряния чаршаф,
на булката воалът
петдесет години пазен здрав.
В кафето захарта
или счупения порцелан,
лъчът пречупен светлина
от чайника добре прибран. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Предложения
  • Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...
  • Аз съм приказка писана свише, малка книжка с вълшебни слова. Там с невидими буквички пише: Обич моя,...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »