JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
Dec 9, 2015, 11:45 PM

Бяло 

  Poetry » Other
462 0 4

Защото е бяло,
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма,
на тела простряния чаршаф,
на булката воалът
петдесет години пазен здрав.
В кафето захарта
или счупения порцелан,
лъчът пречупен светлина
от чайника добре прибран.
На земята навалялия сняг
или шум от заек уплашен,
унесен в неспирния бяг.
Пригладен хартиен лист,
пукната стара чиния,
а в нея една шепа ориз.

Безброй са белите
чувства, предмети и дни,
но на мен ми липсва
само една - роза бяла с много бодли...

© Радост Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??