Бяло
БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето...
Нощес нарочно беше заваляло
и ядно бе валяло, чак додето
засипа всички болки и въздишки,
и всички излияния и грешки.
Валяло бе... Но прошка не поиска.
Валяло беше - кротко, по лудешки.
Глава ме заболя от толкоз бяло...
Не виждаш ли, че всичко е измама!
Отивам си... Оставям само тяло,
което да напомня, че ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
