БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето...
Нощес нарочно беше заваляло
и ядно бе валяло, чак додето
засипа всички болки и въздишки,
и всички излияния и грешки.
Валяло бе... Но прошка не поиска.
Валяло беше - кротко, по лудешки.
Глава ме заболя от толкоз бяло...
Не виждаш ли, че всичко е измама!
Отивам си... Оставям само тяло,
което да напомня, че ме няма.
© Румяна Славкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
