Бяло

Jan 12, 2021, 6:38 PM

Poetry » Other

1040 1 3

БЯЛО

Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето...

Нощес нарочно беше заваляло
и ядно бе валяло, чак додето

засипа всички болки и въздишки,
и всички излияния и грешки.
Валяло бе... Но прошка не поиска.
Валяло беше - кротко, по лудешки.

Глава ме заболя от толкоз бяло...
Не виждаш ли, че всичко е измама!

Отивам си... Оставям само тяло,
което да напомня, че ме няма.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

magnum (Венцислав Янакиев)

2021-01-23T18:35:21+02:00

Всъщност това е цялото. Но винаги можеш да го продължиш!
rummis (Румяна Славкова)

2021-01-17T16:32:51+02:00

Прекрасно! Може ли цялото!
magnum (Венцислав Янакиев)

2021-01-14T19:49:56+02:00

В затрупаните болки и въздишки
денят постави своето начало.
И думите ми-толкова излишни
изричат само спомени. Във бяло.