18.08.2007 г., 23:23

Бяло

963 0 7
Това е Тунела,
изглежда безкраен,
убиващ
и по-черен от този,
в съня ти.
Просто излизането оттук
не е като да се събудиш
от сън сутрин
и всичко да свърши.
Той те зазижда
в зловещата длан на безмислието.
Дълбаеш,
заровил в бетонена плът пръсти,
до кръв да издраскаш
едно бягство.
Можеш да бъдеш свободен.
Светлината
е празната дупка,
която ще видиш,
когато стреляш в корема му.

* *
Трябва само да измайсториш пистолет
и да го заредиш със надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пинче,ти си голяма сила.За мен е чест,че си при мен!Благодаря!
  • Ами благодаря ти отново, приятелю.Твоят коментар ме вдъхнови и главата ми роди друга надежда в пелените на стих!
  • Надеждата е... куршум?!
    Ти отваряш очите ми. Благодаря ти!
  • Светлината
    е празната дупка,
    която ще видиш,
    когато стреляш в корема му.

    !!!*
    гениално.
  • Благодаря ви,момичета за топлите думи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...