Aug 18, 2007, 11:23 PM

Бяло

  Poetry
967 0 7
Това е Тунела,
изглежда безкраен,
убиващ
и по-черен от този,
в съня ти.
Просто излизането оттук
не е като да се събудиш
от сън сутрин
и всичко да свърши.
Той те зазижда
в зловещата длан на безмислието.
Дълбаеш,
заровил в бетонена плът пръсти,
до кръв да издраскаш
едно бягство.
Можеш да бъдеш свободен.
Светлината
е празната дупка,
която ще видиш,
когато стреляш в корема му.

* *
Трябва само да измайсториш пистолет
и да го заредиш със надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пинче,ти си голяма сила.За мен е чест,че си при мен!Благодаря!
  • Ами благодаря ти отново, приятелю.Твоят коментар ме вдъхнови и главата ми роди друга надежда в пелените на стих!
  • Надеждата е... куршум?!
    Ти отваряш очите ми. Благодаря ти!
  • Светлината
    е празната дупка,
    която ще видиш,
    когато стреляш в корема му.

    !!!*
    гениално.
  • Благодаря ви,момичета за топлите думи!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...