7.01.2015 г., 21:29 ч.  

Бяло и черно 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
554 0 4

Бяло и чернo


Градът облече зимните одежди

и днес сияе тих, свенлив и бял.

Като в приказка ме той повежда

по снега незнайно закъснял.

 

Едно момиче очите ми погали

с нежния си профил и русите коси,

наблизо гълъби в клоните заспали,

от шума трамваен  литнаха в зори.

 

Клошар неволята в каручка бута,

от якето му пух на стръкове наднича.

Заради снега ли в стъпките се лута?!

На оскубан тъжен ангел той прилича.

 

Какво ли виждат очите му сега?

Света за всеки е различна сцена.

Дано поне една мъничка мечта

върви до него в утрото студено.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
  • Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »