Бяло и черно
Бяло и чернo
Градът облече зимните одежди
и днес сияе тих, свенлив и бял.
Като в приказка ме той повежда
по снега незнайно закъснял.
Едно момиче очите ми погали
с нежния си профил и русите коси,
наблизо гълъби в клоните заспали,
от шума трамваен литнаха в зори.
Клошар неволята в каручка бута,
от якето му пух на стръкове наднича.
Заради снега ли в стъпките се лута?!
На оскубан тъжен ангел той прилича.
Какво ли виждат очите му сега?
Света за всеки е различна сцена.
Дано поне една мъничка мечта
върви до него в утрото студено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
