29.05.2009 г., 21:01

Бяло коте

2.3K 0 15

Б Я Л О    К О Т Е

            На Илина, моята

                 вярна приятелка

                 от Свищов

 

                               Котенцето бяло

                               цяло засияло –

                               с розова муцунка,

                               с обич си го цункам.

 

                               Вчера то си хвана

                               с пъргавите лапки

                               мишчица гризана

                               и си я излапка!

 

                        Припев:  Мърчо, мили мой,

                                         славен си герой!

                                         Не веднъж и дваж

                                         ти си верен страж!

 

                               А днес много рано

                               с мишка електронна

                               вирус Мърчо хвана

                               в новия ми комп!

 

                               Вирус той си хвана

                               с електронна стръв,

                               вирус – ей такъв!

                               Страшен като лъв!

 

Припев: Мърчо, мили мой,

                                         славен си герой!

                                         Не веднъж и дваж

                                         ти си верен страж!

 

                                                   Чичо Ники влиза

                                                              в песенна фаза ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...