8.05.2009 г., 6:39

Бяло мълчание

825 0 2

Мълчание в бяло,

мълчание и тайна една,

полегнали в докосването едва

на нощта и деня.

 

Мълчание гордо

и разминаване със нежността,

родена в мига на отдаването

на порива и слабостта.

 

Мълчание мъдро,

пристигнало със есента,

застинало - самотно и гордо

при спомена за младостта.

 

Толкова натрупани мълчания,

застинали в очите ни,

разкъсващи в мига на раздялата!

... Да ги разровим ли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...