8.05.2009 г., 6:39

Бяло мълчание

821 0 2

Мълчание в бяло,

мълчание и тайна една,

полегнали в докосването едва

на нощта и деня.

 

Мълчание гордо

и разминаване със нежността,

родена в мига на отдаването

на порива и слабостта.

 

Мълчание мъдро,

пристигнало със есента,

застинало - самотно и гордо

при спомена за младостта.

 

Толкова натрупани мълчания,

застинали в очите ни,

разкъсващи в мига на раздялата!

... Да ги разровим ли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...