May 8, 2009, 6:39 AM

Бяло мълчание

822 0 2

Мълчание в бяло,

мълчание и тайна една,

полегнали в докосването едва

на нощта и деня.

 

Мълчание гордо

и разминаване със нежността,

родена в мига на отдаването

на порива и слабостта.

 

Мълчание мъдро,

пристигнало със есента,

застинало - самотно и гордо

при спомена за младостта.

 

Толкова натрупани мълчания,

застинали в очите ни,

разкъсващи в мига на раздялата!

... Да ги разровим ли?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...