7.05.2007 г., 9:50

Бялото кокиче

1K 0 1

Ти живееш сред поля от рози,
червени, пищни рози,
а аз съм бяло, мъничко кокиче -
как да вярвам ми кажи,
че сред толко рози ти
точно мене ще обичаш.

Но ето, че пак идваш при мене,
ослепял за всички рози на света,
кълнеш се, че обичаш мене -
бялото кокиче, с бялата душа.

Ти сърцето си ми носиш в ръцете си,
а то цялото е изподрано -
розите, красивите, с бодлите си
оставили са само тъжни спомени и рани.

Аз ще те прегърна и ще те обичам
с невинност бяла на кокиче.
Ще излекувам сърцето изподрано,
но щом забравиш всички рани
зная, че при свойте рози ще се върнеш ти...
както ставало е всеки път преди.

И утре пак ще дойдеш с нови рани,
а аз безсилна, бяла и смирена,
пак ще те приема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благовеста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...