5.03.2023 г., 14:11 ч.  

Бялото във мен 

  Поезия » Любовна
166 0 0

Искам да те виждам в булчени одежди,

да вървим по път осеян в бяло,

бели да са нашите надежди,

и домът ни пак да е във бяло.

 

Кой отне бялото във мен?

Дали пътят, по който все вървим,

или поредния лъжовен ден.

В един дом сме, но на две места стоим.

 

Поднесох ти цветя от бели рози.

Бодли в ръката ти те се впиха.

Почервеня букетът с бели рози,

и червени капки чувствата разбиха.

 

Исках да взема топлина от теб,

да стопля ръката наранена,

но видях в погледа ти блед,

сърцето ти студено като лед.

 

Как да върна бялото във мен

и ти да видиш, че то е още там.

Светъл да стане утрешният ден,

и със светнали лица да отидем там.

 

Там, където бяло е небето,

където птиците по две летят,

където пулсът на сърцето,

прави две сърца, в едно да затуптят.

 

© Христо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??