Искам да те виждам в булчени одежди,
да вървим по път осеян в бяло,
бели да са нашите надежди,
и домът ни пак да е във бяло.
Кой отне бялото във мен?
Дали пътят, по който все вървим,
или поредния лъжовен ден.
В един дом сме, но на две места стоим.
Поднесох ти цветя от бели рози.
Бодли в ръката ти те се впиха.
Почервеня букетът с бели рози,
и червени капки чувствата разбиха.
Исках да взема топлина от теб,
да стопля ръката наранена,
но видях в погледа ти блед,
сърцето ти студено като лед.
Как да върна бялото във мен
и ти да видиш, че то е още там.
Светъл да стане утрешният ден,
и със светнали лица да отидем там.
Там, където бяло е небето,
където птиците по две летят,
където пулсът на сърцето,
прави две сърца, в едно да затуптят.
© Христо Всички права запазени