Искам да те виждам в булчени одежди,

да вървим по път осеян в бяло,

бели да са нашите надежди,

и домът ни пак да е във бяло.

Кой отне бялото във мен?

Дали пътят, по който все вървим,

или поредния лъжовен ден.

В един дом сме, но на две места стоим.

Поднесох ти цветя от бели рози.

Бодли в ръката ти те се впиха.

Почервеня букетът с бели рози,

и червени капки чувствата разбиха.

Исках да взема топлина от теб,

да стопля ръката наранена,

но видях в погледа ти блед,

сърцето ти студено като лед.

Как да върна бялото във мен

и ти да видиш, че то е още там.

Светъл да стане утрешният ден,

и със светнали лица да отидем там.

Там, където бяло е небето,

където птиците по две летят,

където пулсът на сърцето,

прави две сърца, в едно да затуптят.