Бяс
небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях
с оловни сЪлзи
безпомощно
гнезда
разрушавах
обхванат
от пагубна
страст
изтръгвах
от корени дървета
на беса самотен
реката да препреча
безпаметно света унищожавах
изчезваше... в оловото удавен
парче сърце изплува от вълните
протегна вени немощно към мен
безумецо, какво направи?! спри се!
и себе със пороя в бездната ще отнесеш
бях победен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
