doreto66 (Дора Павлова) doreto66 (Дора Павлова)
4 161
Jun 3, 2008, 9:22 AM

Бяс

  Poetry
695 0 13

 

небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен

сляпо завалях
с оловни сЪлзи

безпомощно
гнезда  
разрушавах
обхванат
от пагубна  
страст

 

 

изтръгвах
от корени дървета
на беса самотен
реката да препреча


безпаметно света унищожавах
изчезваше... в оловото удавен


парче сърце изплува от вълните
протегна вени немощно към мен
безумецо, какво направи?! спри се!
и себе със пороя в бездната ще отнесеш


бях победен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0