doreto66 (Дора Павлова) doreto66 (Дора Павлова)
4 161
Jun 3, 2008, 9:22 AM

Бяс

  Poetry
700 0 13

 

небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен

сляпо завалях
с оловни сЪлзи

безпомощно
гнезда  
разрушавах
обхванат
от пагубна  
страст

 

 

изтръгвах
от корени дървета
на беса самотен
реката да препреча


безпаметно света унищожавах
изчезваше... в оловото удавен


парче сърце изплува от вълните
протегна вени немощно към мен
безумецо, какво направи?! спри се!
и себе със пороя в бездната ще отнесеш


бях победен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0