Byddaf yn dy golli di*

Ето, слънцето изгря

и донесе ведрина.

Птичката на клончето запя

и събуди се света.

Носи се във въздуха мирис на цветя,

а аз смаяно поглеждам през прозореца.

Защо толкова красив е днес деня?

Сещам се за снощи вечерта

той и аз, двама, на брега...

"Преди да си отидеш, ти се наведи

и мен, тук ниско долу, целуни!"

Спомням си дъха му върху устните си,

преди да ме целуне и...

изведнъж всичко потъна в тишина,

сякаш единствени бяхме ние двамата.

Сега разбирам, защо тъй омаен е света - 

Любовта, която движи слънцето и другите звезди - 

тя причина е за таз ужасна красота!

*Byddaf yn dy golli di - Ще ми липсваш (от уелски)