1.05.2008 г., 7:50

Бъдеща приказка

792 0 11
Ще има някое време
един дядо и една баба,
без грижи и без проблеми...
С много мисли. Не само за хляба.

Те ще имат щастлива внучка,
грижи дето не им създава.
Всяка нова житейска случка
тях само ще ги забавлява.

Дразги между им няма да има.
Приказна обич за тях ще свети.
Чувствата им ще са райска градина,
ухаещи на неземно цвете...

Няма финал таз история бъдна,
както няма реално начало.
Никой не знае какъв ще бъде,
затова се оглежда в огледало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересен и оригинален стих! Една красива приказка в бъдеще време! Поздрави!!!
  • Ако можеше и да е вярна тази приказка...
  • Прецизен дори в мечтите си! Поздравления!!!
  • Една приказка в бяло за духовното огледало!
  • Хубава приказка, Вальо. Нека! И нека за никой огледалото да не е страшно - ако е право, ще те отрази красив, ако е криво, не трябва да ти пука ако си сигурен, че си красив? Едно време се смеехме пред кривите огледала, пък сега ни се струват страшни. Ех, времена, ех, нрави...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...