May 1, 2008, 7:50 AM

Бъдеща приказка

  Poetry » Other
789 0 11
Ще има някое време
един дядо и една баба,
без грижи и без проблеми...
С много мисли. Не само за хляба.

Те ще имат щастлива внучка,
грижи дето не им създава.
Всяка нова житейска случка
тях само ще ги забавлява.

Дразги между им няма да има.
Приказна обич за тях ще свети.
Чувствата им ще са райска градина,
ухаещи на неземно цвете...

Няма финал таз история бъдна,
както няма реално начало.
Никой не знае какъв ще бъде,
затова се оглежда в огледало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересен и оригинален стих! Една красива приказка в бъдеще време! Поздрави!!!
  • Ако можеше и да е вярна тази приказка...
  • Прецизен дори в мечтите си! Поздравления!!!
  • Една приказка в бяло за духовното огледало!
  • Хубава приказка, Вальо. Нека! И нека за никой огледалото да не е страшно - ако е право, ще те отрази красив, ако е криво, не трябва да ти пука ако си сигурен, че си красив? Едно време се смеехме пред кривите огледала, пък сега ни се струват страшни. Ех, времена, ех, нрави...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...