Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен
летеше с малкото дете
и като картина, тъй магичен
мигът докосна моето сърце.
Каква си българка, прекрасна,
родена с финес, красота!
Изваяна си фея, класна
от филигранни чудеса!
С малки, мънички крачета
превземаш нашата земя
и светла радост е разцвета
на много слънчеви цветя!
02.07.2023
© Кремена Арменчева Всички права запазени