30.01.2008 г., 20:12 ч.

Бъдеще 

  Поезия
548 0 0
Бъдеще

И малкото сила ме напусна
и душата ми остана пуста,
и не мога отново да възкръсна,
как ли ще се спася и тоз път?
Кой ли ще ме издърпа от тоз мрачен кът?

В сенки ще се давя,
нощта с мен ще се забавлява,
грешницата мръсна,
покровителка на сънища,
всичко ни го връща!

Не ни трябва да спим,
не ни трябва да мислим,
сами трябва да си преценим,
да се опознаем, да се осъзнаем,
от какво ли?
От света!
От болката, от дъжда,
дъжда на нашите сълзи,
сълзи празни
с емоции препълнени,
с чувства изтощени,
с кръв омърсени!!!

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??