Jan 30, 2008, 8:12 PM

Бъдеще

  Poetry
725 0 0
Бъдеще

И малкото сила ме напусна
и душата ми остана пуста,
и не мога отново да възкръсна,
как ли ще се спася и тоз път?
Кой ли ще ме издърпа от тоз мрачен кът?

В сенки ще се давя,
нощта с мен ще се забавлява,
грешницата мръсна,
покровителка на сънища,
всичко ни го връща!

Не ни трябва да спим,
не ни трябва да мислим,
сами трябва да си преценим,
да се опознаем, да се осъзнаем,
от какво ли?
От света!
От болката, от дъжда,
дъжда на нашите сълзи,
сълзи празни
с емоции препълнени,
с чувства изтощени,
с кръв омърсени!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...