Jan 30, 2008, 8:12 PM

Бъдеще

  Poetry
724 0 0
Бъдеще

И малкото сила ме напусна
и душата ми остана пуста,
и не мога отново да възкръсна,
как ли ще се спася и тоз път?
Кой ли ще ме издърпа от тоз мрачен кът?

В сенки ще се давя,
нощта с мен ще се забавлява,
грешницата мръсна,
покровителка на сънища,
всичко ни го връща!

Не ни трябва да спим,
не ни трябва да мислим,
сами трябва да си преценим,
да се опознаем, да се осъзнаем,
от какво ли?
От света!
От болката, от дъжда,
дъжда на нашите сълзи,
сълзи празни
с емоции препълнени,
с чувства изтощени,
с кръв омърсени!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....