25.05.2008 г., 0:51

"Бъдеще"

906 0 1

В кадифената тъма,

стоя аз сега...

Чудя се по кой път да поема...?

А душата разкъсва се от угризения и съмнения...!

Какво ли ще стане с мен сега?!

Каква ще е моята съдба?!

Дали ще намеря аз любовта,

дали ще сбъдна моята мечта?!

Животът привлича ме с пълни сили

и това не може да се промени.

Желая или не, училището свърши

и това не ще се промени!

Всичко вече отмина,

със силата на буря

и повторение няма да има,

защото в живота втора серия няма!

Сега напред ще гледам

и с трудностите ще се справям,

защото животът е предизвикателство,

което ще приема

и цел,

която ще постигна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...