25.05.2008 г., 0:51

"Бъдеще"

904 0 1

В кадифената тъма,

стоя аз сега...

Чудя се по кой път да поема...?

А душата разкъсва се от угризения и съмнения...!

Какво ли ще стане с мен сега?!

Каква ще е моята съдба?!

Дали ще намеря аз любовта,

дали ще сбъдна моята мечта?!

Животът привлича ме с пълни сили

и това не може да се промени.

Желая или не, училището свърши

и това не ще се промени!

Всичко вече отмина,

със силата на буря

и повторение няма да има,

защото в живота втора серия няма!

Сега напред ще гледам

и с трудностите ще се справям,

защото животът е предизвикателство,

което ще приема

и цел,

която ще постигна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...