May 25, 2008, 12:51 AM

"Бъдеще"

  Poetry
905 0 1

В кадифената тъма,

стоя аз сега...

Чудя се по кой път да поема...?

А душата разкъсва се от угризения и съмнения...!

Какво ли ще стане с мен сега?!

Каква ще е моята съдба?!

Дали ще намеря аз любовта,

дали ще сбъдна моята мечта?!

Животът привлича ме с пълни сили

и това не може да се промени.

Желая или не, училището свърши

и това не ще се промени!

Всичко вече отмина,

със силата на буря

и повторение няма да има,

защото в живота втора серия няма!

Сега напред ще гледам

и с трудностите ще се справям,

защото животът е предизвикателство,

което ще приема

и цел,

която ще постигна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...