13.03.2016 г., 23:04

Бъдеще в минало време

835 0 0

Бе копнеж по тихия бряг.

Неогрян от безлуние.

Нямаше как.

Тишина и покорство..

 

Ситен пясък и мокра вода.

И небе, пременено в море.

А морето отпуснато спи.

И бленува небе и звезди.

 

Дъх на старо съзвездие

в пуст небосклон.

И умиращ роял от клавишни възмездия. 

Среща пръсти,студени и мокри.

Ровят в дюните тъмни, в пясъчни ноти.

 

А мечтите досадно бълбукат.

Като сини черупки под морската пяна..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...