13.03.2016 г., 23:04 ч.

Бъдеще в минало време 

  Поезия
603 0 0

Бе копнеж по тихия бряг.

Неогрян от безлуние.

Нямаше как.

Тишина и покорство..

 

Ситен пясък и мокра вода.

И небе, пременено в море.

А морето отпуснато спи.

И бленува небе и звезди.

 

Дъх на старо съзвездие

в пуст небосклон.

И умиращ роял от клавишни възмездия. 

Среща пръсти,студени и мокри.

Ровят в дюните тъмни, в пясъчни ноти.

 

А мечтите досадно бълбукат.

Като сини черупки под морската пяна..

 

 

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??