13.03.2016 г., 23:04

Бъдеще в минало време

830 0 0

Бе копнеж по тихия бряг.

Неогрян от безлуние.

Нямаше как.

Тишина и покорство..

 

Ситен пясък и мокра вода.

И небе, пременено в море.

А морето отпуснато спи.

И бленува небе и звезди.

 

Дъх на старо съзвездие

в пуст небосклон.

И умиращ роял от клавишни възмездия. 

Среща пръсти,студени и мокри.

Ровят в дюните тъмни, в пясъчни ноти.

 

А мечтите досадно бълбукат.

Като сини черупки под морската пяна..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...