Бе копнеж по тихия бряг.
Неогрян от безлуние.
Нямаше как.
Тишина и покорство..
Ситен пясък и мокра вода.
И небе, пременено в море.
А морето отпуснато спи.
И бленува небе и звезди.
Дъх на старо съзвездие
в пуст небосклон.
И умиращ роял от клавишни възмездия.
Среща пръсти,студени и мокри.
Ровят в дюните тъмни, в пясъчни ноти.
А мечтите досадно бълбукат.
Като сини черупки под морската пяна..
© Просто Някой All rights reserved.