8.10.2015 г., 23:24

Бъдещето в кашони

664 0 8

Бъдещето в кашони

 

Прерових всичките кашони

с надписи и без такива -

тез прашлясали картони -

дом последен на илюзия красива

 

Капак отварям, и гнездù как птица

гротеска, уродлива,  без крила -

мъничка, пречупена лъжица

(големичка за детската уста)

 

От друг се е облещил в упор

макет - на щастие безмерно...

и някак - тъй (застинал в ступор)

прозореца си вперил в мене гневно.

 

Таванът е претъпкан с вещи

(все прилежно подредени)

А гърлото ми стиснато от клещи

едва преглъща толкова измени..

 

Какво да прикътая в нова мукава?

Може би и Бъдещето свое (То е Края)

не са ли Минало и тез “крила”

с които ще политна към Безкрая?

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми, мерси, скъпа!
  • Рени, приеми една приятелска прегръдка от мен и много усмивки!
  • Ник, Влад, Миночка, Лейди !!! Благодаря ви!
  • Имаш ли крила, минало няма. Всичко е сега и тук!!!
    Супер е, Рени!
  • Все кътаме нещо в кашони,забравяме за тях с години,но когато ни е най тъжно се връщам към тях,става още по- тъжно ,но това ни изправя отново!Харесах и те поздравявам!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...