31.08.2014 г., 17:55 2016-10-11T22:34:30+03:00

Бъди

Поезия » Философска

1.2K 4 13

Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те.
Животът не е ужасяващо прозрение.
Не е последен стон
на издъхващ под носа ти старец.
Беззъба баба с лигавниче
топнала ръце в паничката
с изсъхваща от немотията храна.
Животът не е полетът величествен на птица
по-горда и от ураган...
Животът е безлична личност.
Въпрос стремглав без отговор останал.
Замислен скок във бездна (от честта ти),
да не завършиш непотребен и последен.
Животът не е и безумната мечта,
поискала наместо тебе да живее.
Ограбеното ехо от себеподобни.
Кънтящото начало на страха,
бездънно впит
в пукнатината на сърцето.
Митът за себе си.
Митът за другите, дори.
Митът за недокоснатата вечност...
Отвесната стена на непристъпен миг,
в която (малко паяче)
притискаш лепкаво телцето си.
Задъхани, нестихващи съмнения -
откосите на залеза студен,
опустошаващ егото с безверие...

Бъди проклет!
Материя изпразнена до вакуум!
Бъди затворен в колбата на световете!
Стани парченцето хайвер,
за да нахраниш с аза си Небитието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yankova41 (Йонка Янкова)

" Да нахраниш с аза си -Небитието" Какъв стремеж към небитието. То е една въображаема цел и никога не може да се нахрани, защото това необятността на света, загадъчна и не отгатната. Браво Младен.

2016-11-24T08:48:59+02:00
limeruna (Йоана)

„Животът е безлична личност“. Какво становище Звучи вярно и убедително. А ние трябва да му придадем лице. Проблемът е, че всеки го вижда различно...

2016-09-25T09:51:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

1. Благодаря ти за тези хубави думи, Северина! Откровено казано не разбрах финалното изречение: "Все още се надявам да грешиш!" Със сигурност греша, но ми е любопитно в какво. Или просто съм съгрешил. Оставяш ме да гадая.

Сърдечен поздрав за теб: ММ

2. Абсолютно си права, Али! Толкова ми липсват тези звезди, за които говориш. Липсва ми дори бенгалски огън и въпросното дете, което все по-често се отлъчва от мен. Дано при теб всичко да е различно. Във всеки случай искрено ти пожелавам това.

Благодаря ти за толкова хубавите думи, които ме ободриха и повдигнаха духа ми!

3. Мерси, Миночка! Всъщност ти каза главното: "Да можеше..."! Дай боже някой ден и това да стане възможно.

Специален поздрав!

2014-09-03T17:13:14+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прашинки сме от вечността и носим в паметта си спомени ,които тук на земята претворяваме в тъй наречен живот,по начина на пресъздаването им се определя, колко хубав, или колко лош е животът ни.Прекрасно си описал състоянията през които преминава човек.Да можеше, да не ставаме беззъби бабички и старчета,щеше да е добре,а може би точно това е предизвикателството,да се стремим към друг и по съвършен вид...Поздрав!

2014-09-03T13:32:33+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Да, не е това, но и е. Тежки размисли, а не е ли идеята да го украсим със звезди, за да не разочароваме съвсем детето в себе си?
Звездни мигове и добро настроение пожелавам!

2014-09-02T23:52:32+03:00