Aug 31, 2014, 5:55 PM  

Бъди

1.2K 4 13

Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те.
Животът не е ужасяващо прозрение.
Не е последен стон
на издъхващ под носа ти старец.
Беззъба баба с лигавниче
топнала ръце в паничката
с изсъхваща от немотията храна.
Животът не е полетът величествен на птица
по-горда и от ураган...
Животът е безлична личност.
Въпрос стремглав без отговор останал.
Замислен скок във бездна (от честта ти),
да не завършиш непотребен и последен.
Животът не е и безумната мечта,
поискала наместо тебе да живее.
Ограбеното ехо от себеподобни.
Кънтящото начало на страха,
бездънно впит
в пукнатината на сърцето.
Митът за себе си.
Митът за другите, дори.
Митът за недокоснатата вечност...
Отвесната стена на непристъпен миг,
в която (малко паяче)
притискаш лепкаво телцето си.
Задъхани, нестихващи съмнения -
откосите на залеза студен,
опустошаващ егото с безверие...

 

Бъди проклет!
Материя изпразнена до вакуум!
Бъди затворен в колбата на световете!
Стани парченцето хайвер,
за да нахраниш с аза си Небитието!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • " Да нахраниш с аза си -Небитието" Какъв стремеж към небитието. То е една въображаема цел и никога не може да се нахрани, защото това необятността на света, загадъчна и не отгатната. Браво Младен.
  • „Животът е безлична личност“. Какво становище Звучи вярно и убедително. А ние трябва да му придадем лице. Проблемът е, че всеки го вижда различно...
  • 1. Благодаря ти за тези хубави думи, Северина! Откровено казано не разбрах финалното изречение: "Все още се надявам да грешиш!" Със сигурност греша, но ми е любопитно в какво. Или просто съм съгрешил. Оставяш ме да гадая.

    Сърдечен поздрав за теб: ММ

    2. Абсолютно си права, Али! Толкова ми липсват тези звезди, за които говориш. Липсва ми дори бенгалски огън и въпросното дете, което все по-често се отлъчва от мен. Дано при теб всичко да е различно. Във всеки случай искрено ти пожелавам това.

    Благодаря ти за толкова хубавите думи, които ме ободриха и повдигнаха духа ми!

    3. Мерси, Миночка! Всъщност ти каза главното: "Да можеше..."! Дай боже някой ден и това да стане възможно.

    Специален поздрав!
  • Прашинки сме от вечността и носим в паметта си спомени ,които тук на земята претворяваме в тъй наречен живот,по начина на пресъздаването им се определя, колко хубав, или колко лош е животът ни.Прекрасно си описал състоянията през които преминава човек.Да можеше, да не ставаме беззъби бабички и старчета,щеше да е добре,а може би точно това е предизвикателството,да се стремим към друг и по съвършен вид...Поздрав!
  • Да, не е това, но и е. Тежки размисли, а не е ли идеята да го украсим със звезди, за да не разочароваме съвсем детето в себе си?
    Звездни мигове и добро настроение пожелавам!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...