Вложил вяра, обич и любов
не веднъж продал душата
търсил своята любов...
не намерил свободата.
Ръчкал, ритал, плюл, ридал
не веднъж на косъм е стоял...
и защо, едва ли някой знае
и едва ли той ще си признае...
самотник своите чорапи кърпи
но сълзите кой ще му забърше?
Слон се крие на балкон...
но къде ще скриеш своят кон.
Сърце без обич е мъртвило
трева без дъжд не е трева
а сянката защо не грее
хлад ли е, или съдба...
Обичаш ли, обичат ли те тебе!?
Не знаеш, но въпреки това,
човек си остани и свойте несгоди
не предавай, обичай и бъди.
© Ангел Всички права запазени